"Преди да бъде служител на любовта, свещеникът е служител на тайнствата, инструментите на божествения живот”: това пише кардинал Анджело Баняско, архиепископ на Генуа и председател на Италианската епископска конференция в пастирско писмо, озаглавено „Аз съм Добрият Пастир”. Написано по повод Годината на Свещеника, учредена от Папа Бенедикт ХVІ и връчено на свещениците събрани за провеждането на диоцезален опреснителен курс, писмото „за големия дар на свещенството” е адресирано „до клира и до християнската общност”. В него кардинал Баняско споделя "необходимостта от едно житейско правило, за да не живеем разпокъсани и погълнати от многобройните пасторални задачи”.


От документа изпъква ясно и настойчиво, че свещеникът трябва да бъде преди всичко човек на духа. „Пастирът не е служител с определено работно време – казва кардинал Баняско – а човек белязан с огъня на Духа. За него – допълва – не става въпрос да бъде един ‘завоевател’ на души: преди всичко той трябва да бъде ‘завладян’ от Христос”. Затова свещеникът „е човек на радостта, радост просмукана от доброта, една непоклатима радост, защото не се опира на илюзии и на ефимерни блага, а на Бог”. В последствие, „свещеникът трябва да бъде носител на радост”. Освен това – подчертава кардинал Баняско – свещеникът е призван към светостта, „истинският и най-ефикасен отговор на комплексния модерен свят”. Светостта, допълва, „е един дълг, който имаме””: преди всичко към Господа, „който ни е повикал поради благодатта”; после към Църквата, „която има задачата да разграничава и да направлява формирането”; към Божия народ, „който има правото и желанието да вижда във всички нас чертите на Христовия лик, добрият Пастир”; накрая това е един дълг и към света, „който дори когато се обявява за некатолически, гледа към свещеника с любопитство, не рядко с интерес, може би с неизповяданата надежда да открие знаците на Бог”. Презвитерът трябва да води стадото „на богати пасбища, по пътя на истината и на доброто, дори когато среща неразбирателства и отхвърляния”. Христос – подчертава кардиналът в писмото – „поучи, че истината и любовта не си противоречат, а са създадени, за да действат заедно в сърцето на отделния човек и на обществото”. Накрая кардиналът предупреждава свещениците „да не търсят в пасторалния живот човешки удовлетворения” като „собствената воля, самолюбието, самоутвърждаването, гордостта, признателност от другите”. „Трябва да помним – завършва председателят на Италианската епископска конференция – че „делата на Бог не са Бог и ако погълнат душата, могат да ни накарат да забравим лика на Господа”.
 
Йорданка Петрова