„Църквата в Европа има нужда от по-голямо съзнание за развитието на една специфична пасторална дейност по пътищата”, която трябва да включва „възпитание и отговорност, особено към младите хора”. Това се казва в публикувания днес финален документ от първата Европейска среща за пасторална дейност по пътищата, провела се във Ватикана от 29 септември до 2 октомври. На тази първа среща участниците от епископските конференции на 15 страни, заедно с експерти и представители на църковни движения, асоциации и религиозни конгрегации, обсъждаха конкретните действия в четири основни категории: ползващите пътищата и железниците, жените по пътищата, децата и хората без постоянно жилище. Ватиканският документ посочва нуждата от „специфична пасторална подготовка”, съчетана с „фантазия и креативност за постигането на нови форми на помощи и милосърдие”, които „ще освободят хората от трудностите и ще позволи тяхната интеграция в обществото и в църковните общности.

„Църквата трябва да намери нови възможности и места за среща с шофьорите, работещите по пътищата и техните семейства” и развие „специфична пасторална дейност за авторите и жертвите на пъти инциденти, включваща помирение след тежките пътни катастрофи”, се чете в документа.

Относно жените по пътищата принудени да проституират, документът препоръчва тяхното „приемане в локалната Църква, без предразсъдъци” и „създаване на възможности за среща с вярващите от енорията”. По този начин на тези жени ще се даде възможност за нови перспективи в живота. Проблемът на проституцията не трябва да бъде разделян от бедността, предупреждава документът. Освен това, препоръчва „възпитанието на младите в дух на зачитане на мъжа и жената.


Също и към децата по пътищата Църквата трябва да бъде в тяхна защита. Затова тя се обръща към отделните правителства за подобряване на социалните политики и осъждане на съществуващите несправедливости. Първата стъпка е срещата с тези деца „там където се намират”, преминавайки след това към „пасторалната дейност на очакването към срещата”. Целта е да бъдат интегрирани в родните им семейства или в „алтернативни семейни структури”. Като превенция Църквата препоръчва насърчаването на младите в спорта и музиката.

Специална „техническа, психологическа и духовна подготовка”се изисква за пасторалната дейност с хората без постоянно жилище. Документът припомня, че „хората без постоянен дом са част от енориите в които присъстват в момента и затова имат правото на участие в енорийския живот”. „Езикът на Църквата е различен от езика на държавата – се подчертава в документа – защото първият насърчава „любовта към ближния”, а другият използва думата сигурност и социална защита”. „Хората без постоянен покрив не трябва да бъдат виждани като проблем, а като един от начините с които Христос проявява своето присъствие сред нас”.

Документът завършва с надеждата, че за страдащите по пътищата „пътя на вярата е възможен и препоръчителен”. Важното е да победим нашите страхове, което е първата пречка за евангелизацията.


dg/ rv