Да се види онова, което обикновено не може да се види: това е идеята на изложбата в крилото „Карл Велики” на ватиканската базилика по случай 80-та годишнина от основаването на Ватиканската държава. Тя бе открита на 11 февруари и ще остане отворена за посетители до 10 май. Входът е свободен.


Изложбата включва пет секции: Ватикана преди 1929, втората е посветена на Пий ХІ, третата е посветена на Латеранските споразумения, четвъртата илюстрира изграждането на Ватикана и строителните проекти, а последната е посветена на шестимата папи, наследници на Пий Х, и приноса на всеки един от тях.


Още с влизането погледът е привлечен от триизмерен макет от бреза, възпроизвеждащ актуалния Ватикански град-държава, с дължина само 1 км. и 56м. и ширина 850 м. Умален модел на една миниатюрна държава със структури и инфраструктури и на една уникална симбиоза между природа, история, изкуство и религия.


Експозицията има изключителна историческа стойност, тъй като представя географски карти, редки документи, любопитни предмети и преди всичко пресъздава обстановката в която са подписани Латеранските споразумения. За първи път широката публика може да види оригинала на подписаните документи, както и приложенията за ватиканските територии в италианската държава, установени с тях.


„Когато се говори за Ватикана, спонтанно мислите се насочват към площад Св.Петър, базиликата и Папата - обяснява монс. Ренато Бокардо, генерален секретар на Ватиканското губернаторство - но също така зад ватиканските стени има един малък свят, който живее, труди се и създава всичко необходимо, за да може Светия Престол да има своята свобода, автономност и независимост за изпълнение на своята мисия”.


Главната и обединяваща фигура на изложбата е Папа Пий ХІ наричан „архитект на помирението” и „душата на Ватиканската държава”, изградил нейните юридически и архитектурни структури в един нелек понтификат между две световни войни и 4-ма диктатори: Мусолини, Сталин, Хитлер и Франко, както и в контекста на световна икономическа криза през 1929г. Представени са негови снимки, предмети, многобройни документи. Могат да се видят и публикации на ватиканския официоз „Осерваторе Романо” документиращи неговия понтификат.


Тук са и неговите литургични одежди: папската тиара с която служи понтификалните литургии и папската корона от интронизацията му през 1922г., имаща изключителна стойност. Тя е съставена от 3 малки корони от позлатено сребро и обсипана с диаманти, смарагди, 8 каратови рубини и наниз от перли, символиризащи вярата и чистотата на душата, милосърдието и надеждата. Скъпоценната корона е използвана след това и при интронизацията на Йоан ХХІІІ, известен и като „българския папа”, заради десетгодишния му престой в страната ни като папски делегат. Също и литургичната мантия с обиколка 12 метра, извезана със златни и сребърни нишки и перли, тежаща само 3 килограма, която е истински шедьовър на изкуството.


Ценни експонати пресъздават духа при изграждането на необходимите ватикански структури и инфраструктури: Губернаторството, Съдебния трибунал, Академията на науките, Ватиканската поща и телеграф заедно с нумизматичната и филателната служби, включително първите нумизматични и филателни серии на новата държава. Може да се види и умален модел на първия локомотив на държавните италиански железници за ватиканската гара, построена от Пий ХІ като израз на придобитата държавна независимост.


Не случайно Пий ХІ е наричан и „папата на техническите преобразувания”: от папския телефон и до Радио Ватикана. Може да се види отлично съхраненото оригиналното радио и микрофон от които Пий ХІ отправя първото си послание към света на 12 февруари 1931г. с което дава началото на Радио Ватикана.


Не остава незабелязан и папския автомобил – елегантен 6 цилиндров Ситроен Ликтория с мощност 42 к.с. , в отлично състояние. В него е разположен папския трон, а возилото е предпочитания от петте автомобила на Пий ХІ.

В експозицията могат да се видят и три портрета на Пий ХІ, единия от които се показва за първи път пред широка публика, както и негов мраморен бюст, поставен по случай откриването на ватиканското Губернаторство. И днес той е смятан за негов символ, но най-вече той символизира волята на Пий ХІ, проявена в първия понтификат на новата ватиканска държава.