„Това което се случи има пророческа стойност и може да донесе неизчислимо благо”. Това са думи писмото на архиепископ Анджело Ронкали, апостолически визитатор в България, носещо датата 24 февруари 1929г. – малко след подписването на Латеранските споразумения между Светия Престол и Италия. Писмото е отправено към монахините и в него бъдещия Папа Йоан ХХІІІ споделя вълнението си и оценката си за новата ватиканска държава:

„Можете добре са си представите как следя възторга на цяла Италия след сключения мир между Ватикана и Квиринала. Помислете си колко биха се радвали тези преди нас, ако бяха живи…Да хвалим Господа! Всичко онова което масонството, тоест дявола, бе направил за 60 и повече години срещу Църквата и срещу Папата в Италия, се преобърна. Трябва да се живее сред хора с хиляди недостатъци. Неудобства ще има и за в бъдеще. Няма да липсват и други терзания. Но въпреки това, трябва да се има смелостта за лоялност и се признае, че онова което се случи е пророческо и може да донесе неизчислимо благо за Италия и целия свят. Сега, онези които са се понаучили малко, но не ходеха на църква и не бяха практикуващи вярата в името на патриотизма, нямат повече никакво оправдание. Премахнати са всички пречки. Още веднъж да хвалим Господа!”. 

Архиепископ Ронкали споделя и реакцията на католиците в България за новоучредената ватиканска държава в писмо до тогавашния държавен ватикански секретар, Пиетро Гаспари, в писмо от 31 март 1929г.:


„Естествено, сред католиците възторгът е голям и безкраен. В правителствените среди – тъй като не получих някаква новина да предам в една или друга форма – не проявих желание да се появя. По-късно разбрах обаче, от самия Цар Борис, както и от министър председателя Ляпчев, че събитията в Рим са впечатлили с възторга от достойнството и моралното влияние на Папството във всички страни по света”.